Матей Казийски обича снега. "У дома, в България, вали много и съм свикнал с него", казва той. Но Матей обича и други неща. Например да вдига високо купи и трофеи, с които да гъделичка облаците в небето. Прекрасен навик! Той днес е главният герой. Основният "виновник" за израстването на Итас. Той е капитанът и душата на този отбор.
- Когато преди три години дойдохте в Тренто, целта ви беше да станете най-добрият волейболист в света.
- Така е. И все още не се е променила. Продължавам много да искам да стана №1 в света. В момента не се чувствам най-добрият на планетата. Но със сигурност усещам, че съм доста по-качествен играч, отколкото преди три години. Исках да дойда тук и да играя голям волейбол. Направих го и успях.
- Кой тогава е №1 в света в момента, според вас?
- Трудно ми е да кажа, защото в нашия спорт в крайна сметка важен е отборът.
На един волейболист, който играе в много качествен тим, му е доста по-лесно да се покаже и да го видят на какво е способен. Със сигурност онзи, който е №1 в света, е част от наистина силен отбор.
- Какво означава за вас да сте капитан?
- Със сигурност е чест и удоволствие. Но, да си призная, дали ще съм капитан или - не, при мен нищо не се променя. Дори и да не съм капитан, пак давам всичко от себе си за отбора. Наясно съм, че съм много важен играч за Итас, независимо дали съм негов капитан или не.
- Давате ли си сметка за това, което направихте до тук?
- Мога да говоря само за себе си. Аз със сигурност си давам сметка. Често си мисля за тези три години. Зная, че направихме нещо невероятно. Отборът се променяше с времето, но постоянно побеждавахме и побеждавахме.
- От къде идва този ваш глад за победи?
- От групата, от играчите, които са тук само, за да печелят. Не се предаваме никога! Това е отличителна черта, която трябва да притежаваме винаги и никога да не допускаме да се разделим с нея.
- Колко от всичкия този успех е заслуга на Радостин Стойчев?
- Достатъчно. Заслугата е негова и на целия му щаб. Никога не бях виждал хора, които всеки ден, без миг прекъсване, работят толкова много, за да изчистят всеки един детайл от играта. След толкова години, през които работя с него, виждам, че неговата заслуга за всичките тези наши победи е огромна.
- Ако не бяхте станал волейболист, с какво щяхте да се занимавате?
- Мисля, че щях да се захвана с някакъв друг спорт. Като малък много тренирах тенис, баскетбол и джудо. Но при положение, че и двамата ми родители бяха волейболисти, някак естествено се получи захващането ми с този спорт.
- Като малък за кой трофей в спорта си мечтаехте?
- За никой. Играех за удоволствието, което ми доставя волейболът като спорт.
- А сега?
- Сега, след като се докоснах до магията на Олимпиадата в Пекин... много искам да спечеля Олимпиада. В Пекин нещата се развиха зле за моя национален отбор, но атмосферата, която те обгръща на такъв форум, е наистина уникална. Олимпиадата е голямото вдъхновение за всеки спортист. В Пекин преди две години се роди голямата ми мечта - да спечеля злато за България от Олимпиада.
- Преди това имате други цели с Итас. От къде успявате да си намирате винаги нови и нови стимули за победи?
- Не е лесно да ги намирам. Всичко това много зависи от характера на човека. В България, както и в Италия има една хубава сентенция: "Апетитът идва с яденето". Сигурен съм, че нито един от съотборниците ми не се е отпуснал и не се е отказал от победите, след като станахме световни клубни шампиони и взехме Купата на Италия.
- След три години тук, чувствате ли се вече трентинец?
- Да, но много ви моля не ме карайте да говоря на вашия диалект. Някои думи ги разбирам, но още не се чувствам напълно подготвен да го говоря.
- Но пък говорите други 4 езика?
- Пет. Пет езика говоря - италиански, български, руски, френски и английски. Френският все още ми е слаб и не се чувствам много сигурен с него. Може би след 10 години, когато имам малко повече почивка, ще отида във Франция.
- Вече от пет години не сте се спирал нито за миг - клубен отбор, национален... нямате почивка.
- Така е. Дори вече като имам няколко дни ваканция през лятото се чувствам някак странно. Не зная какво да правя. Но може би така е по-добре. Този спорт ми даде толкова много и продължава да ми осигурява невероятни емоции всеки ден. Един успешен сезон, съотборници, с които се чувствам прекрасно и сме приятели, всичко това, което се случва около тренировките и мачовете, интервютата, срещите с хората... това е голямата радост и щастие, които ми подарява волейболът.
Никола Балдо, "Trentino"
Превод: Стортлайн
Източник: Sportal.bg